Доц. Младен Влашки: Присъствието на Светлозар Игов в българската литература е като километричен камък, никога няма да изчезне
Неговото присъствие в българската литература наистина е като километричен камък - то никога няма да се погуби, да изчезне. Това каза литературният критик доц. Младен Влашки за проф. Светлозар Игов (1945-2023), от чието рождение днес се отбелязват 80 години. „Светлозар Игов е един абсолютно, чисто литературен човек. Тоест, човек, който се е занимавал само с това нещо“, отбеляза доц. Влашки. По думите му като преподавател проф. Игов е създал поколения студенти, които и до днес го обичат, търсят, четат и се водят по неговите интерпретации. „Като литературен историк той е единственият човек в България, който е написал история на българската литература самостоятелно, от гледна точка на своето познание, на своите интерпретации. Като литературен критик Светлозар Игов беше човек, който абсолютно активно следеше целия български литературен живот и неговите преценки са незаобиколими. Това означава, че той в подредбата, така да се каже, на литературното поле е играл една изключително важна роля“, посочи още доц. Младен Влашки. Той разказа още, че освен „прекрасните фрагменти“ и „многото преводи“, Светлозар Игов има също „възлов за българската литература роман“ - „Елените“. Поколения и напред ще познават, ще се ориентират, ще навлизат в литературата през всички тези негови дейности, смята доц. Влашки. „В този смисъл, той е един от малкото големи в тази поредица, като започнем с, да кажем, доктор Кръстев, като минем през Владимир Василев, от по-ново време - Тончо Жечев. Той е в тази поредица на километричните камъни на българското знание за литература“, допълни той. СЪЗДАТЕЛ Е НА НАГРАДАТА „ДЪБЪТ НА ПЕНЧО“ Българският учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач Светлозар Игов е роден на 30 януари 1945 г. в село Радуил, Софийска област. Преподавател е в Софийския и в Пловдивския университет. Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, студия, статии, очерци. Завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1966 г. В следващите две години специализира славянски литератури в Белград и Загреб. В периода 1967–1969 е асистент в Софийския университет, а от 1978 преподава славянски литератури и сравнително литературознание в Пловдивския университет, където от 1983 е доцент, а от 2010 – професор. Редактор е във вестник „Литературен фронт“ (1969-1970), списание „Съвременник“ (1972–1977), главен редактор на списание „Език и литература“ (1994-2005). Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976-1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) е в Института за литература при БАН. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“. Създател е на наградата „Дъбът на Пенчо“. Председател е на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2019 г. НАЙ-ВАЖНАТА СРЕЩА С ЕДИН ЧОВЕК Е СРЕЩАТА С БИБЛИОТЕКАТА МУ Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература - поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси, както и на романите „Елените“ и „Там на Балканите“. Преводач е и е автор на антологии. Негови литературоведски и художествени текстове са преведени на английски, испански, немски, руски, сърбохърватски, унгарски, френски, чешки език. Книгата му „История на българската литература 1878–1944“ е забранена за публикуване през 1981 г. и издадена едва през 1990 г., а след това многократно преиздавана в различни варианти. В нея Светлозар Игов предлага нов, модерен поглед към българската литература и нова периодизационна схема на нейния развой. Aвтор е на над 1000 публикации в периодиката и на 40 книги. „Този тип критическо есе, който, интерпретирайки конкретна литературна творба, дава и теоретическо, и литературноисторическо познание, е любимият ми жанр и образец на писане за литературата“, гласят думи на проф. Светлозар Игов. Освен с академичната си изследователска и преподавателска дейност Игов превежда и популяризира у нас чрез съставяне на различни сборници и антологии редица сръбски писатели като Йован Христич, Милош Църнянски, Васко Попа, Иван Лалич и др. „За мен най-важната среща с един човек е срещата с библиотеката му. Видя ли библиотеката му – за мен той вече няма никакви тайни“, казва проф. Светлозар Игов в интервю през 2019 г. по повод свое гостуване в дома, където живее Йован Христич. ПРИЗНАНИЕ Носител на редица награди, сред които награда на Съюза на българските писатели за "Хуманизъм и творчество" (1981), националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (1999), националната литературна награда „Йордан Йовков“ (2010), Вазова награда (2012), наградата „Перото“ за цялостен принос (2019), званието доктор хонорис кауза на Великотърновския университет (2020) и др.
|
|
На бюрото
Мери Шели коригира Уолтър Скот за авторството на "Франкенщайн"
Наскоро Националната библиотека на Шотландия разкри нова страница от живота на Мери Шели, известната авторка на "Франкенщайн". Това откриване предоставя ценна информация за личността на една силна и независима жена. Информацията идва в контекста на нарастващия ...
Валери Генков
|
На бюрото
Георги Константинов и Симеон Янев – носители на „Чест и слово“
Националната награда за цялостен принос в българската литература, изкуство и култура „Чест и слово“ бе връчена на поета Георги Константинов и на професор Симеон Янев. Церемонията се състоя в Националния литературен музей, разположен в къщата-музей ...
Ангелина Липчева
|
Страцимир Петков подчерта важността на културата и знанието в Ловеч
Добрина Маркова
|
На бюрото
Амрита Притам разкрива трагедията на жените по време на Разделението в "Пинджар"
1947 година бележи един от най-трагичните моменти в историята на Южна Азия – разделението на субконтинента на Индия и Пакистан, което доведе до най-голямата масова миграция в света. Хора от двете новосъздадени държави станаха жертви на жестоки размирици, а жен ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Радосвета Златева: Писането е не само хоби, но и част от моята същност
В Кюстендил поетесата Радосвета Златева организира представяне на своето творчество в залата на Младежкия дом. Събитието привлече вниманието на множество любители на словото, които се насладиха на нейния уникален стил и хумор.
По време на срещата Златева спод ...
Валери Генков
|
На бюрото
Мери Шели коригира Уолтър Скот за авторството на "Франкенщайн"
Наскоро Националната библиотека на Шотландия разкри нова страница от живота на Мери Шели, известната авторка на "Франкенщайн". Това откриване предоставя ценна информация за личността на една силна и независима жена. Информацията идва в контекста на нарастващия ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Инициативата „Книга за книга“ вдъхновява русенци да обменят литература и послания
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Джовани Джудичи учи децата как да се справят с вещиците
Валери Генков
|
Днес е Хелоуин! Сред тези, които се подготвят да разказват митове и легенди, и тези, които планират да се маскират като зомбита, вдъхновени от литературни шедьоври, не могат да липсват и стихотворения на темата. Четенето на поезия, приказки и страшни истории, осветени само от свещ, е прост начин да прекарате вечерта на Хелоуин с децата, без да се налага да организирате големи празненства или да се ...
|
Експресивно
Валерия Велева: Историята на властта през погледа на журналиста
Добрина Маркова
|
|
13:18 ч. / 30.01.2025
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5574 |
|
Неговото присъствие в българската литература наистина е като километричен камък - то никога няма да се погуби, да изчезне. Това каза литературният критик доц. Младен Влашки за проф. Светлозар Игов (1945-2023), от чието рождение днес се отбелязват 80 години.
„Светлозар Игов е един абсолютно, чисто литературен човек. Тоест, човек, който се е занимавал само с това нещо“, отбеляза доц. Влашки. По думите му като преподавател проф. Игов е създал поколения студенти, които и до днес го обичат, търсят, четат и се водят по неговите интерпретации. „Като литературен историк той е единственият човек в България, който е написал история на българската литература самостоятелно, от гледна точка на своето познание, на своите интерпретации. Като литературен критик Светлозар Игов беше човек, който абсолютно активно следеше целия български литературен живот и неговите преценки са незаобиколими. Това означава, че той в подредбата, така да се каже, на литературното поле е играл една изключително важна роля“, посочи още доц. Младен Влашки.
Той разказа още, че освен „прекрасните фрагменти“ и „многото преводи“, Светлозар Игов има също „възлов за българската литература роман“ - „Елените“. Поколения и напред ще познават, ще се ориентират, ще навлизат в литературата през всички тези негови дейности, смята доц. Влашки.
„В този смисъл, той е един от малкото големи в тази поредица, като започнем с, да кажем, доктор Кръстев, като минем през Владимир Василев, от по-ново време - Тончо Жечев. Той е в тази поредица на километричните камъни на българското знание за литература“, допълни той.
СЪЗДАТЕЛ Е НА НАГРАДАТА „ДЪБЪТ НА ПЕНЧО“
Българският учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач Светлозар Игов е роден на 30 януари 1945 г. в село Радуил, Софийска област. Преподавател е в Софийския и в Пловдивския университет. Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, студия, статии, очерци.
Завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1966 г. В следващите две години специализира славянски литератури в Белград и Загреб. В периода 1967–1969 е асистент в Софийския университет, а от 1978 преподава славянски литератури и сравнително литературознание в Пловдивския университет, където от 1983 е доцент, а от 2010 – професор.
Редактор е във вестник „Литературен фронт“ (1969-1970), списание „Съвременник“ (1972–1977), главен редактор на списание „Език и литература“ (1994-2005). Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976-1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) е в Института за литература при БАН. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“.
Създател е на наградата „Дъбът на Пенчо“. Председател е на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2019 г.
НАЙ-ВАЖНАТА СРЕЩА С ЕДИН ЧОВЕК Е СРЕЩАТА С БИБЛИОТЕКАТА МУ
Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература - поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси, както и на романите „Елените“ и „Там на Балканите“. Преводач е и е автор на антологии. Негови литературоведски и художествени текстове са преведени на английски, испански, немски, руски, сърбохърватски, унгарски, френски, чешки език.
Книгата му „История на българската литература 1878–1944“ е забранена за публикуване през 1981 г. и издадена едва през 1990 г., а след това многократно преиздавана в различни варианти. В нея Светлозар Игов предлага нов, модерен поглед към българската литература и нова периодизационна схема на нейния развой. Aвтор е на над 1000 публикации в периодиката и на 40 книги.
„Този тип критическо есе, който, интерпретирайки конкретна литературна творба, дава и теоретическо, и литературноисторическо познание, е любимият ми жанр и образец на писане за литературата“, гласят думи на проф. Светлозар Игов.
Освен с академичната си изследователска и преподавателска дейност Игов превежда и популяризира у нас чрез съставяне на различни сборници и антологии редица сръбски писатели като Йован Христич, Милош Църнянски, Васко Попа, Иван Лалич и др.
„За мен най-важната среща с един човек е срещата с библиотеката му. Видя ли библиотеката му – за мен той вече няма никакви тайни“, казва проф. Светлозар Игов в интервю през 2019 г. по повод свое гостуване в дома, където живее Йован Христич.
ПРИЗНАНИЕ
Носител на редица награди, сред които награда на Съюза на българските писатели за "Хуманизъм и творчество" (1981), националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (1999), националната литературна награда „Йордан Йовков“ (2010), Вазова награда (2012), наградата „Перото“ за цялостен принос (2019), званието доктор хонорис кауза на Великотърновския университет (2020) и др.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Илияна Йотова представи сборника „Азбука. Език. Идентичност“
Днес в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 се проведе официалното представяне на сборника „Азбука. Език. Идентичност“. Събитието беше водено от вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, която подчерта значението на изданието за ...
|
Избрано
Илия Вълков анализира медийната свобода и натиска върху журналистите в България
Нова книга на Илия Вълков разглежда взаимодействието между медиите и политиката
Илия Вълков, университетски преподавател и член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти в България, представя своята нова монография „Медии и ...
|
Краеведските четения в Казанлък ще представят 15 доклада за историята и личности на региона
|
Ако сте поропуснали
Радина Червенова разказва за любов и страсти в дебютния си роман
На 1 ноември в Епископската базилика на Филипопол в Пловдив ще се състои премиерата на дебютния роман на Радина Червенова, озаглавен „Преди ме е нямало“. Събитието е организирано от Общинския институт „Старинен Пловдив“ и издателство ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |